Защо трябва да спреш да се сравняваш с другите

 Защо трябва да спреш да се сравняваш с другите

Сещаш ли се за израза „the grass is always green on the other side”*? 

Той автоматично дава отговор на заглавния въпрос – не можем да спрем да се сравняваме с другите. Ние живеем в социум, обградени сме от хора, и това, което виждаме, подсъзнанието ни преработва и сравняваме автоматично с нашите дадености. Всъщност това е естествен процес, защото мисълта ни тече постоянно и дори и заради инстинкта за самосъхранение ние трябва да обработваме информацията от външния свят – има ли нещо, което е опасно, какво е, трябва ли да се избегне. Всичко това се случва на ниво самосъхранение и оцеляване.

Друг е въпросът как се отразява върху психиката ни този процес на сравняване. Често могат да се чуят реплики и в двете посоки: „Виж Х какво направи, защо не го направиш и ти?“, както и „Кога ще спреш да се сравняваш с Y?“. Това са красноречиви примери за двата полюса на тази скала – може да си безразличен към нещо и да нямаш желание да се сравняваш и доближаваш, а хората около теб (най-често близките ти) да те „ръчкат“ в тази посока. Или да си обзет от идеята за непрестанно сравнение и желание за подобрение и надминаване на това, което виждаш у другите.

Стефани Събчева има какво да сподели по тази тема. Тя знае каква е цената на съвършенството и е готова да ти сподели своята рецепта за това как да бъдеш НЕсъвършен и въпреки това (а може би заради това) − щастлив и успешен. Чуйте нейната история по време на младежкото събитие Future Makers 2020.

Истината е, че всеки от нас се движи по тази скала в едната или другата посока за различните неща. Важното е да се открие „златната среда“ на тази скала, а тя е там, където сравнението служи за собствен вътрешен стимул да се пробваш в нещо, където виждаш нещо и ти е любопитно можеш ли да го направиш и ти. Защото ние функционираме чрез външни стимули, виждаме какво другите са направили и имат, и именно чрез сравнението може да се провокираме, да се тестваме. Понякога ще се случи да надминем това, което е било първоначалната ни база за сравнение, понякога няма изобщо да постигнем това, което сме видели у другите.

Важният момент е свързан с умението да приемеш себе си, независимо от резултата. Ако ти се е получило да се сравняваш и да постигнеш повече от другия, ти си изкачил – образно казано – един връх. Ако не си успял в това, с което се сравняваш − да знаеш, че си опитал и че има други неща, които можеш да направиш добре. Всеки човек има уникална ДНК и тя ни дава различна комбинация от умения, които ни водят по различни пътеки. В случай че една пътека ви се е видяла стръмна, поемете по друга. Помислете, че до върха може да се стигне по различни маршрути. Ако си постигнал нещо с лекота, то може да се захванеш и с друга задача, със следваща пътека, която стига до друго място.

Всъщност няма една абсолютна истина и дали зелената трева у съседите е по-готина, зависи от това откъде грее слънцето и колко важен за теб е зеленият цвят. Когато започнеш да гледаш на нещата относително, тогава разбираш, че е най-добре да се водиш от собствените си умения и качества. Не може всички да сме добри футболисти като Меси, или уникални тенисисти като Федерер, или да научим с лекота 5 чужди езика. Може да го желаем много силно и това да управлява живота ни, само че ако спортът не е за нас, или ако не сме с добра памет за наизустяване и запомняне, такива болезнени сравнения и преследване на фиксидеи не водят до балансиран живо. За сметка на това може да ни причинят вътрешен дискомфорт и да сме постоянно недоволни от себе си, което се пренася и върху отношението ни към околния свят и общуването ни с другите.

Когато разберем какво и колко можем, тогава имаме шанс да намерим вътрешна хармония. За всеки от нас е отреден път и това не значи, че не трябва да се стараем в това, което правим, напротив – трябва да даваме най-доброто от себе си. Резултатът винаги е относителен спрямо другите, той служи за сравнение, което зависи и от заобикалящите ни хора, и от външни фактори, които не са под наше влияние. Също така от нашето усещане, настроение и важността, която му приписваме в конкретния момент. Защото това, което вчера сме постигнали и ни е радвало, днес може изобщо да не е от такова значение за нас и вече да не е повод за удовлетвореност.

Оттук и изводът, че всичко е относително, а тази мъдрост може единствено да ни вдъхне кураж да се осмеляваме да се сравняваме и да пробваме, защото пътят винаги е по-интересен и предизвикателен от самата цел. Когато поставяме цели, ние се сравняваме с другите. Когато постигнем или се разминем с желания резултат, трябва да оценим опита, който сме придобили и знанието за себе си и за нашите умения и способности. Това означава наистина да приемеш себе си, да се изтупаш и да продължиш напред бодро и в хармония със себе си. Защото животът е непрестанно движение, докогато ни е отреден. И най-важното е да се забавляваме! За това, колкото по-малко правим болезнени сравнения и колкото по-скоро започнем да се приемаме каквито сме, толкова по-балансиран и лесен ще е животът ни.

* буквален превод: тревата на съседите винаги е по-зелена

Автор: Милена Младенова

ПОБЪРЗАЙ! Запази своето място за Future Makers 2020

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *