Коя е най-удовлетворяващата работа на света?

Future Makers by NEXTSTEP

Психологът Бари Шварц обяснява ангажираността и посветеността на служителите към някои професии, които на пръв поглед не изглеждат никак удовлетворяващи.

Защо работим? Защо се измъкваме от леглото всяка сутрин, вместо да се посветим на живот, в който всеки ден е изпълнен с приключения? Какъв глупав въпрос. Работим, защото имаме нужда от средства. Разбира се, но това ли е всичко? Естествено, че не е. Когато попитате хора, които са удовлетворени от работата си, защо работят точно това, те рядко споменават парите като основен фактор. Списъкът с нефинансовите причини, които хората изброяват във връзка с работата си, е дълъг и увлекателен.

Доволните служители са отдадени на работата си. Доволните служители разполагат с независимост и свобода на действие, и те ги използват, за да се усъвършенстват или да натрупат опит в областта си. Те учат нови неща и по този начин се развиват и като професионалисти, и като хора. И най-важното − доволните служители са такива, точно защото намират смисъл в това, което правят. Тяхната работа има потенциала да промени света. Тя може да подобри живота на другите хора. 

„Повечето хора имат различни очаквания към работата си, които съвсем не се изчерпват със заплатата“

Фактът, че удовлетвореността от работата е въпрос на много и различни фактори, повдига големия въпрос: Защо за огромна част от трудещи се хора по света тези „подробности“ имат минимално или никакво значение? Според представително проучване от 2013 година на Gallup, базирана във Вашингтон агенция за изследване на общественото мнение, едва 13% от служителите се чувстват ангажирани към работата си. Тези хора изпълняват задълженията си със страст и се чувстват съпричастни към стремежа на организацията да се развива. Почти 90% от възрастните обаче посвещават половината от активния си живот на неща, които не биха правили, на места, които не биха избрали по собствено желание.  

Може би си мислите, че рутинната, добре заплатена и притъпяваща душата работа е цената, която трябва да заплатим, за да бъдем продуктивни и ефективни; че жертваме душите в името на банковите си сметки. Или може би си мислите, че само шепа хора търсят смисъл и ангажираност в работата си; че на „професионалистите“ не им е (само) до парите, но за останалите хора това не е така.

С книгата си Why we work исках да покажа, че почти всеки човек очаква от работата си много повече от заплащане, и че това „повече“ до голяма степен зависи от възможностите, които работните условия ни предлагат. Със сигурност има много професионалисти – лекари, адвокати, учители – които измерват успеха си на база на заплащането, което получават. Но също така има много хора без професионална квалификация, които излизат извън задълженията, част от трудовата им характеристика, за да придадат смисъл на това, което правят.

В един откъс от книгата си аз пиша за смисъла и ангажираността, които някои служители намират в професии, които никога не бихте определили като удовлетворяващи. И именно тук е разковничето: факт е, че когато хората намират смисъл в работата си, те се трудят по-усилено, влагат повече мисъл и старание, в това, което правят, и така помагат на компанията да е по-успешна. Предвид това е учудващо, че ръководителите на организациите продължават да хвърлят пари на вятъра, създавайки работни дейности, които не изискват умения и по този начин демотивират служителите.   

1. Болничен санитар

Люк работи като санитар в голяма университетска болница. В трудовата  му характеристика не се споменава нищо за отговорност или грижа към пациентите и тейните семейства. Там са изброени много задължения, включително „събиране и сортиране на мръсни чаршафи“ и „осигуряване на хигиенни материали за тоалетните“ , но в нито една от задачите не става дума за общуване с други хора. С такава трудова характеристика Люк би могъл да е служител в обувна фабрика или в погребална агенция вместо в болница.

 „Неговите „официални“ задължения обаче са само част от истинската му работа“

В действителност работата на Люк се различава от описаното на хартия − нещо, което Ейми Врешниевски открива, когато заедно с колегите си провеждат интервюта с Люк и други болнични санитари. Изследователите задават на санитарите въпроси, свързани с тяхната дейност и анкетираните разказват за различни ситуации от работното си ежедневие. От отговорите на Люк става ясно, че „официалните“ му задачи са само една част от действителната работа, която върши, и че друга централна част от заниманията му включва това да помага на пациентите и  семействата им да се чувстват комфортно, да ги развеселява, когато са унили, да ги окуражава и да ги разсейва от болката и страховете, които изпитват, да ги изслушва, когато те имат нужда да споделят емоциите си с някого. Люк иска да прави повече от това, което се изисква от него като санитар.

Допълнителните дейности, с които Люк изпълва работата си, са в синхрон с целите – това, което Аристотел нарича телос (telos) − на организацията. Целите на болницата – да поддържа хората здрави, да ги лекува, да облекчава страданията им – са залегнали и в отношението на Лук към неговата работа. Уникалното нещо, което Врешниевски и екипът й откриват относно Люк и много от колегите му, е, че тези хора разбират и приемат целите на организацията въпреки официалната си трудова характеристика, а не заради нея. Те допълват дейностите си по свой начин, като ги свързват с основните цели на медицинската грижа. Друг санитар, Бен, споделя как веднъж нарочно не е почистил пода на коридора заради пациент, преминал тежка хирургична операция, който е станал от леглото си, за да направи бавна разходка по коридора, като част от раздвижването си. Кори разказва как е пренебрегнал наставленията на шефа си и не е почистил с прахосмукачка залата за посетители, защото там имало подремващи хора − членове на семейства, седящи дни наред по цял ден в болницата. Служителите съобразяват дейността си с основната цел на болницата.

Люк, Бен и Кори не са просто служители, те са болнични санитари. Те гледат на себе си също като на важна част от организацията, чиято цел е да се грижи за здравето и благополучието на пациентите.

2. Производител на килими

Преди около 20 години Рей Андерсън, управител на супер успешната компания за производство на килими Interface, го сполетява това, което самият той нарича среща с бога. В момент, в който си дава сметка, че е натрупал наистина много пари за себе си и за своите наследници, той осъзнава, че компанията му замърсява околната среда. Производството на килими е (или беше в миналото) индустрия, която консумира много петрол, и по този начин оставя огромен отпечатък върху природата. Андерсън стига до извода, че няма смисъл да оставя такова голямо наследство на внуците си, ако цената да натрупа това състояние е за сметка на планетата. Така Андерсън взима решение да трансформира всяка дейност в производството на компанията си, така че до 2020 година да постигне нулев отпечатък върху природата. Той е наясно, че разработването на нови производствени процеси и установяването на контрол върху замърсяването ще му струва скъпо – много скъпо. Твърдо решен е обаче да жертва част от печалбата си в името на социалното добро.

„Не е необходимо да работиш в организация, която спасява животи, за да намериш смисъл и цел в това, което правиш“

Компанията Interface започва да променя това, което прави, как го прави, и какво се случва с генерирания отпадък. До 2013 година намаляват наполовина използваната електроенергия, преминавайки към възобновяеми източници, и редуцират отпадъка до една десета от досегашния. С колко е намаляла печалбата? Въобще не е намаляла! Служителите на фирмата били толкова мотивирани от възможността да допринесат за общото благо и същевременно толкова вдъхновени от необходимостта да намерят нови иновативни решения за производствените процеси, че тяхната работа станала още по-продуктивна и по-ефективна.

В компанията осъзнали, че в името на новата цел се налага тясно и креативно сътрудничество по цялата верига – от горе до долу, в резултат на което структурата станала по-плоска и служителите получили повече свобода на действие и контрол върху това, което правят. Силата на общата визия на компанията допринесла за по-доброто взаимодействие и сътрудничество. Прогресът към устойчивост изисквал иновативни решения. Така се наложила работната култура на откритост и приемане на грешки. 

Крайният резултат от визията на Андерсън, вече 20 години по-късно, е компания, която остава много успешна, със служители, които идват мотивирани на работа всеки ден. Той описва промяната на Interface в книга, която излиза през 2009 г. със заглавие „Изповедите на един радикален индустриалец: печалби, хора, цели – да правим бизнес, като уважаваме планетата“ (Confessions of a Radical Industrialist: Profits, People, Purpose—Doing Business by Respecting the Earth), както и в своя TED Talk презентация „Бизнес логиката на устойчивостта“ (The business logic of sustainability). Не е необходимо да работиш за организация, която спасява животи, за да намериш смисъл и цел в това, което правиш. Достатъчно е да имаш дейност, която прави живота на хората по-добър.

3. Фризьор

Вярно е, че служителите на Interface не спасяват човешки животи, но те следвят мисия, свързана със спасяването на планетата. Малко от нас могат да намерят такова благородно призвание в дейностите, които правят. Какво остава за хората, чиято работа не е от такова глобално значение – сервитьори в ресторанти, водопроводчици, майстор на покриви, заварчици, фризьори и служители в офис? Те също могат да намерят огромен смисъл и удовлетворение от това, което правят.

Майк Роуз интервюира хора, които имат занаятчийски професии в книгата си Mind at Work. Онази част от книгата, посветена на фризьорите, е особено проницателна. За да са добри, фризьорите трябва да придобият набор от умения – постригване, боядисване и оформяне на прическа. И много, всъщност повечето от тях, намират за необходимо да влагат голяма доза креативност в това, което вършат. Но това, което придава смисъл на работата им, според мен е умението, което придобиват при общуването с клиенти. Какво означава, когато клиентка каже, че иска косата й да е леко „освежена“? Как обясняваш на клиент, че прическата от снимката, която е донесъл, подхожда на модела, но няма да отива на неговото закръглено лице? Как помагаш на клиента да се чувства комфортно с начина, по който изглежда, когато излиза от фризьорския салон? Фризьорите, които Роуз интервюира, споделят задоволството си от това, че изпълняват сложни, макар и привидно прости дейности, като постригването например. Те се гордеят от способността си да разбират, да говорят и да насочват хората. Това е важна част от тяхната работа. И ако го вършат добре, това може да допринесе съществено за качеството на живот на хората, които обслужват.

„На практика всяка работа има потенциала да предлага удовлетворение на хората“.

„Важно е да разбирам какво искат клиентите ми“, казва една фризьорка. „Консултацията е най-важният момент при всяка прическа“. „Не трябва да си мислиш, че знаеш какво иска клиентът“, казва друг фризьор, „защото дори самите те може да не са наясно“. Друг стилист споделя, че клиент може да каже „Искам да намалите косата ми с 2,5 см.“, и едновременно да покаже с пръсти 5 см. Доволните клиенти изказват подобни мнения за фризьора си: „Тя ме разбира“. „Тя се съобразява с това, което искам“. „Тя знае какво имам предвид“. Стилистите, които обичат работата си, харесват техническата комплексност на дейността и възможностите да проявят креативността си, които тя им дава. Ето какво още: „Харесва ми просто да правя другите щастливи… Хората стават от стола радостни от това, което съм направила за тях. Наистина не получавате това чувство от много други работи, нали, да сте развълнували клиентите по този начин“. Според друг стилист „Това не е дейност като останалите, има нещо много социално в нея. Това е едно от малкото занимания в нашето общество, при което имаш позволението да докосваш хората. Това е много интимно. Хората имаме нужда от свързване“.

Урокът от болничните санитари, от производителя на килими и от фризьорите е, че на практика всяка работа има потенциала да предлага на хората удовлетворение. Дейностите могат така да се организират, че да включват разнообразие, комплексност, развиване на умения и напредък. Те могат да бъдат организирани така, че да предоставят на хората, които ги извършват, нужната доза независимост. И всъщност, най-важното е, че те виждат смисъл в това, което правят, като допринасят за благополучието на другите.    

За автора

Бари Шварц е психолог и проподавател по социална теория. Често публикува текстове в Ню Йорк Таймс, в които прилага изводите от изсладователската си дейност като психолог към актуалните събития. Изследванията му са фокусирани най-вече върху морала, вземането на решения и взаимовръзките между обществото и науката. В книгите си критикува модерното западно общество и разглежда психологическите проблеми, с които се характеризира съвремието ни.

Превод: Милена Младенова

Източник: Ideas.ted.com