„Когато се питаме как каботят хората, наивно си преставяме, че те са като плъхове в лабиринт. Имаме твърде опростена представа за това защо хората работят и как функционира трудовият пазар.“ казва поведенческият икономист Дан Ариели (TED Talk: What makes us feel good about our work?)

Ако вместо това се вгледате внимателно в начина, по който човек работи – казва той – ще осъзнаете, че всъщност далеч не става дума само за пари. Ариели представя доказателства в защита на това, че мотивацията ни зависи от смисъла, който намираме в работата си, от признанието на другите и усилията, които полагаме – колкото по-трудна е една задача, толкова по-горди сме от изпълнението й.

„Когато говорим за труд, обикновено приравняваме мотивацията със заплащането, а истината е, че би трябвало да добавим още много други неща: смисъл, креативност, предизвикателства, отговорност, идентичност, гордост и т.н.“, смята Ариели.

Нека обърнем поглед към някои от проучванията на Ариели и други изгледователи, открили какво ни кара да сме доволни от работата си.

1. По-продуктивни сме, ако виждаме резултатите от работата си. 

Проучването: Ариели го нарича В търсене на смисъла: примерът с Legо. Участниците трябва да направят герои от Lego с блокчета от колекцията Binocles. И двете групи изследвани участници получават все по-малко средства за всяка следваща използвана част: 3 долара за първата, 2.70 за следващата и т.н. Докато героите, сглобени от едната група, се съхраняват до края на експеримента обаче, то героите, направени от участниците в другата група, се разглобяват на части веднага, след като са готови. „Те отново и отново сглобяваха своите герои, докато ние ги унищожавахме пред очите им“, казва Ариели.

Резултатът: Първата група сглобява средно 11 герои, а втората само 7, преди да се откажат.

В заключение: Въпреки че залогът не е голям и първата група знае, че направеното от тях ще бъде разглобено накрая, след като дори за кратко виждат резултата от труда си, производителността им драстично се повишава.

2. Колкото по-малко признание получаваме на работното си място, толкова по-голяма заплата искаме.

Проучването: Ариели дава на участниците – студенти в MIT – лист хартия с произволно написани букви и им казва да открият двойките идентични букви. При всеки следващ опит участниците получават по-малко пари от предишния път. Студентите от първата група пишат имената си на листовете, след което ги предават на оценяващия. Той на свой ред ги предглежда и, казвайки „Добре“, ги поставя в купчина с други листове. Участниците от втората група не пишат имената си върху листовете и проверяващият ги поставя в купчината, без дори да ги погледне. Третата група от студенти предават листовете си, веднага след което те биват нарязани на парчета.

Резултатът: Участниците, чиито задачи биват нарязани, се нуждаят от двойно повече пари, за да продължат да изпълняват задачата в сравнание с тези, чиито задачи получават признание. На студентите от втората група, чиито задачи биват съхранени, но игнорирани, им трябват почти толкова пари, за да продължат, колкото на тези с нарязаните листове.

В заключение: „Да игнорираме труда на хората е почти толкова лошо, колкото да унищожим продукта от него пред очите им“, казва Ариели. „Добрата новина е, че не е толкова трудно да мотивираш един човек. Лошата е, че нуждата от това да го мотивираш много лесно се игнорира и, ако не сме внимателни, е много вероятно да се провалим“.

3. Колкото по-труден е проектът, толкова по-горди сме с него.

Проучването: В друго свое проучване Ариели предоставя на участниците (без опит в правенето на оригами) хартия и инструкции как да създадат (откровено казано грозновата) оригами фигурка. Участниците и хората в залата, в която се провежда експериментът, са запитани колко биха платили за финалния продукт. Другата група, участваща в проучването на Ариели, не получава никакви инструкции, което прави работния процес по-труден, а създадените фигурки по-грозновати.

Резултатът: Участниците от първата група дават 5 пъти по-висока цена в сравнение с тази, която обявяват хората в залата. Липсата на инструкции във втория експеримент прави тази разлика още по-голяма: създателите на оригами оценяват своите нескопосани и трудно направени фигурки доста по-високо от по-красивите, а хората в залата ги оценяват още по-ниско.

В заключение: Нашата собствена оценка на работата ни е директно свързана с усилията, които сме положили. (Освен това сме склонни да смятаме, че останалите виждат същата стойност в нея, каквато и ние.)

4. Убеждението, че с работата си помагаме на хората, може да повиши мотивацията ни.

Проучването: Публикация в Ню Йорк Таймс представя проучване на психолога Адам Грант, проведено в кол центъра за набиране на средства към Мичиганския университет. По време на проучването студенти, получили стипендия от кол центъра, провеждат 10-минутни разговори по телефона.

Резултатът: Месец по-късно хората, които набират кол центъра, остават 142% по-дълго време на телефона, а приходите се увеличават с 171%, пише изданието Times. Въпреки това, те отричат да са били повлияни от разговора си със студентите.

В заключение: „Сякаш участниците в проучването не са осъзнали, че изпитват положителни чувства, а вместо това са били мотивирани на подсъзнателно ниво“, описва случая вестник Times. „Искали са по-силно да постигнат успех, но не са могли да посочат източника на това желание.“

5. Възможността да помогнем на другите ни кара по-лесно да следваме правилата.

Проучването: Грант провежда друго проучване (отново описано от Times), в което поставя табелки на мивките в една болница. Те гласят: „Миенето на ръцете те предпазва от заразяване с болести“ или „Миенето на ръцете предпазва пациентите от заразяване с болести“.

Резултатът: Докторите и медицинските сестри използват 45% повече сапун и дезинфектант за ръце на мивките, на които има табела с призив, в който присъства думата „пациенти“.

В заключение: Чувстваме се мотивирани, когато можем да помогнем на другите чрез т.нар. просоциално поведение.

6. Позитивното оценка за собствените ни способности може да увеличи продуктивността ни.

Проучването: Студенти от Харвардския Университет изнасят речи и провеждат пробни интервюта с изследователите, които от своя страна или (1) кимат положително и се усмихват, или (2) клатят глава в отрицание, сключват вежди и скръстват ръце пред гърдите си.

Резултатът: По-късно студентите от първата група отговарят на редица математически задачи с по-голяма точност в сравнение в втората група.

В заключение: Можем да управляваме стресовите ситуации – всичко зависи от начина, по който се чувстваме. Чувстваме се „предизвикани“, когато мислим, че можем да се справим със задачата (както се случва с първата група) и съответно „заплашени“, когато трудността на задачата става непосилна и това ни обезкуражава. Мотивирани сме и се представяме по-добре, когато приемаме задачата като предизвикателство и вярваме повече в своите способности.

7. Снимките, предизвикващи положителни емоции, могат да ни помогнат да се фокусираме по-добре.

Проучването: Изследователи от Университета в Хирошима провеждат проучване, в което студенти решават задача за сръчност преди и след като са им били показани снимки на новородени животни или татива на възрастни индивиди.

Резултатът: И в двата случая представянето на студентите е по-добро, след като виждат снимките, а резултатите са още по-високи (с цели 10%), когато участниците виждат снимките на сладките кученца и котета.

В заключение: Изследователите смятат, че позитивните емоции, предизвикани от сладките малки животни, ни помагат да се фокусираме и да се представим по-добре в изпълнението на задача, изискваща концентрация. Точно така, това проучване може да обясни манията ви на тема бебета панди.

За автора

Джесика Грос е писателка от Ню Йорк. Част от изданията, за които пише, са The New York Times Magazine, The Paris Review Daily, The Atlantic Cities и Scientific American Mind. Джесика има магистърска степен по културно журнализъм и критика от Нюйоркския университет и бакалавърска степен по антропология от Принстънския университет.

Превод: Паулина Зарева

Източник: Джесика Грос, www.ideas.ted.com