Как скуката ни прави по-креативни

 Как скуката ни прави по-креативни

Future Makers by NEXTSTEP

„Умирам от скука“, се оплаква младата съпруга Елена от Чеховата пиеса „Вуйчо Ваньо” (1897) (виж постановката в Народен театър). „Не знам какво да правя.“ Ако Елена живееше в нашето съвремие, знаем как щеше да се справи със скуката: щеше да извади смартфона си и да потърси нещо разсейващо, като BuzzFeed, Twitter или Clash of Clans. С малък свят, пълен с развлечения в джоба ти, е много лесно да убиеш скуката. Освен ако не се окаже, че отегчението е полезно за нас. Ами ако скуката е значимо преживяване,  такова, което активира дълбока мисловна дейност и креативност?

Точно такова е заключението на две скорошни проучвания. В едното от тях (виж цялото проучване на английски тук) от участниците се иска да направят нещо скучно, като преписване на номера от телефонен указател. След което трябва да се подложат на тестове за креативност, като например да измислят какво може да се прави с две пластмасови чаши. Резултатът – отегчените участници успяват да измислят повече и по-креативни приложения, отколкото контролната група. Във второ проучване участници, гледали скучен скрийнсейвър, дават много повече отговори на тест за асоциации с думи.

Скуката може да роди креативност, тъй като съзнанието се нуждае от стимулация. Може би при преминаването на границата на отегчението се създава някакъв вид задвижващ мисловен процес. „Скуката се превръща в състояние на търсене“, смята психологът Хедър Ленч от Университета Тексас A&M. „Вършиш нещо, което не ти доставя удоволствие. Затова започваш да търсиш, да се ангажираш.“ Отегченият ум изпада в състояние на фантазиране, смята доктор Санди Ман, психолог от Университета в Централен Ланкашър, която ръководи експеримента с чашите. Родителите казват, че деца, които „няма какво да правят“, накрая ще измислят някоя невероятна и забавна игра – с картонена кутия, с ключ за осветление, с каквото и да е. Философите опитват да разберат това векове наред. Киркегор описва скуката като прелюдия към творенето: „Боговете били отегчени. Затова създали човека.“

Според психолозите проблемът се изразява в това, че в днешно време не опитваме да се справим с тези моменти на досада. Вместо това ги елиминираме. „Опитваме се да избягаме от всяко отегчение в ежедневието си с помощта на мобилните устройства“, казва доктор Ман. Докато това може временно да ни задоволи, в същото време спира дълбоките мисловни процеси, произтичащи от скуката. Ползването на телефон, докато се храним, е „като да ядем вредна храна“, казва тя.

Ето идея: вместо винаги да избягваме скуката, нека ѝ се отдадем. Доктор Ман установява, че има изключително добра мисловна дейност, докато се придвижва с кола до работа и следователно не може да се разсейва с телефона си. Според писателите на романи, които ползват Freedom – софтуерът, който блокира връзката с интернет – идеята е да избегнеш разсейванията. Аз обаче подозирам, че за тях също е важно да запазят отегчението в ежедневието си – това така продуктивно еднообразие.

Разбира се, можем да говорим и за лош вид скука. Положителният вид отегчение те мотивира да откриеш какво може да се роди от него: „плодотворна скука“, както се изразява философът Бъртранд Ръсел. Лошият вид от друга страна те уморява и ти носи усещането, че е безсмислено да опитваш да направиш каквото и да е. (Той също има име – летаргична скука.)

Важна задача в нашето съвремие е да се научим да оценяваме всички тези видове скука – да различаваме полезната от затъпяващата. (Поглеждането на телефона невинаги е лошо нещо.) Скуката, както се оказва, може да е супер интересна.

За автора

Клайв Томпсън е канадски журналист и дългогодишен писател в списанията New York Times, Wired, Smithsonian, и други. Той е един от най-уважаваните журналисти, които пишат за технологии и наука и носител на многобройни награди. През 2019 издава книгата Coders: The Making of a New Tribe and the Remaking of the World.

 

Превод: Паулина Зарева

Източник: Wired.com

ПОБЪРЗАЙ! Запази своето място за Future Makers 2020