11 иноватори споделят: иска ми се да съм знаел това, когато започвах работа

Future Makers by NEXTSTEP

Всеки обича да говори за успехите си. Какви са обаче трудностите, с които хората се сблъскват по пътя към успеха? Прочетете какво споделят 11 TED гост-лектори. 

Статиите, които разказват историите на директори, основатели на компании инфлуенсъри и други влиятелни хора, почти винаги представят тези хора като безупречни. Те са уверени, държат нещата под контрол и изглежда всеки ден успяват да прочетат и да отговорят на всички имейли в електронната си поща. Отвъд това обаче има неща, които рядко биват отразени от фотообектива – къртовския труд, неуспехите и лишенията, които са част от пътя към всеки успех.

Независимо дали току-що сте завършили образованието си и преглеждате обявите за работа, или вече сте се издигнали в служебната йерархия и седите в собствен кабинет (колкото и малък да е той), бъдете сигурни, че всеки човек се сблъсква с трудности и проблеми. Това важи и за TED последователите, които са иноватори и бъдещи лидери в своята област. Ето какво споделят те за неуспешните си опити и пречки, за които обикновено не научаваме, както и за нещата, които им се иска да са знаели в началото на кариерата си

1. Помислете за вашия следващ проект или идея отсега, не го отлагайте за по-късно.

Мечтая си да знаех от самото начало как да построя космически телескоп (смее се). Вече съм професор и мога сама да определям ежедневните си задачите и да работя над собствени проекти. Иска ми се по-рано да бях отделила време и да бях помислила за това с какви проекти искам да се занимавам и какво ми харесва.

В началото работех по задачи, които ми бяха интересни, но бяха част от проектите на други хора. Следващата стъпка − да започнеш да си задаваш изследователски въпроси за вселената − е неизбежна, но отнема време, докато започнеш да мислиш как да я направиш. Щеше да е по-добре, ако бях започнала по-рано, затова съветът ми към младите хора е: „Започнете да мислите отсега какво искате да изследвате и да правите“.      

Ерика Хамдън, астрофизик

2. Не се страхувайте да се провалите или да задавате въпроси

Иска ми се да знаех, че е в реда на нещата да задаваш въпроси и че е ОК да претърпиш неуспех. Да се проваляш и да задаваш въпроси – именно това са нещата, през които човек трябва да премине в университета. Преподавателите очакват от вас да задавате въпроси и да споделяте за трудностите, които срещате по пътя си. Мисля, че за мен нещата щяха да бъдат много по-лесни, ако знаех това от самото начало. 

Всеки един от нас си мисли, че единствено той/тя се чувства по този начин. И именно това е част от обучението в университета: да преодолееш страха си, че може би не се справяш добре, или притеснението да задаваш въпроси. Точно това е, което учените правят – те задават въпроси помежду си и не разполагат с готови отговори. В реда на нещата е да не успееш и най-бързият начин да поправиш грешката си е да помолиш за помощ.

Лорън Салан, палеобиолог 

3. Силата е в балнаса

Иска ми се да знаех повече за значението на баланса – за това, че между „да“ и „не“ има място за различни варианти и в процеса на търсене можеш да стигнеш до най-подходящото решение относно даден проблем. Мечтая си да знаех, че способността да балансираш не е вроден талант, а се придобива чрез преценяване и натрупване на умения, които допринасят за личностното ни развитие. Иска ми се по-рано да бях осъзнала последствията от изричането на думите „да“ или „не“,  както и това, че съгласието е свързано с поемане на отговорност и осъзнаване на собствените граници на възможностите. Иска ми се да знаех също така, че ще трябва да отхвърлям, възможности, свързани с кариерното ми развитие, да взимам решения, които носят негативни последствия.

Умението да намираш баланса е силно оръжие. Чрез него изграждам самоувереност. Все още имам да уча много неща в това отношение. Нужни са време и житейски опит, но си мечтая да знаех колко важно е това още в началото на моята кариера.

 Жасмин Патея, актриса и активистка

4. Намери си застъпник

Живеех с убеждението, че ако се трудя наистина много усилено и по този начин доказвам на какво съм способна, успехът ми е гарантиран. В действителност нещата не стоят точно така. Има огромно значение какви контакти имаш и кой се застъпва за теб. Опитът ми показа, че успехът не е въпрос само на лични усилия. 

Хората те поглеждат с недоверие и казват: „Ти достигна върха на кариерата си като стана заместник ръководител“, но аз успях да надскоча това ниво, преминавайки през много повече предизвикателства, отколкото би преминал един мъж с доста по-малък опит от моя. Смятам, че ако бях от другия пол, кариерното ми израстване щеше да е много по-лесно. Окуражавам жените, които искат да станат полицаи, без обаче да ги заблуждавам. Развитието в кариерата им ще е трудно, но си заслужава, защото повече жени в полицията означава възможност да променим културата в тази среда.

Ивон Роман, полицай

5. Това, че изглеждаш различно от колегите си, не те прави по-малко стойностен

Иска ми се да знаех от самото начало колко трудно ще бъде. В професията ми няма много хора с туземски произход. В Зимбабве, както и в много други африкански държави, в опазването на околната среда – особено в сферата на дивите животни – работят предимно бели хора. Може да се случи да присъстваш на среща за лъвовете или друга подобна тема, и да си единственият чернокож или най-много да сте само няколко. Понякога се чувстваш толкова самотен. Когато това ми се е случвало, винаги съм си припомнял, че причината да съм на такава среща е, че имам важна роля и моят принос ще е от значение за работата.

Бих посъветвал всеки, който е в началото на своята кариера – независимо в коя сфера – и се сблъска с подобно усещане, да се фокусира върху мисълта защо е там и каква е голямата картина, а не върху това как изглежда – включително цвета на кожата му – спрямо другите. От ключово значение е да се фокусираш върху сходствата и върху причината, заради която си там, а не върху разликите. Винаги трябва да си напомняме какъв е нашият принос към постигането на поставените цели и как можем да допринесем за положителната промяна. И, най-важното, никога не трябва да се притесняваме да говорим открито.

Морейнджълс Мбизах, работи за опазването на лъвовете

6. Действай въпреки собствените си колебания

Изкушавам се да кажа много неща, но знам, че няма да са верни. Защото ако знаех от самото начало с какво предизвикателство се захващам, нямаше да започна. Иска ми се да знаех, че мога да разчитам на себе си и на уменията си да се развивам и да уча, да превъзмогвам собствените си колебания, както и тези на другите, и да вярвам, че мога да ръководя компания.

Един ден имах среща с хора, в чиито ръце беше решението дали ще получа финансирането, за което бях кандидатствала. Направих 4-часова презентация, която бях представила предв друг наш инвеститор, който ни подкрепяше вече няколко години. Накрая на тази среща единият от присъстващите сподели пред всички в стаята, че се съмнява в качествата ми да ръководя компания. Получих тази оценка, само защото бях жена. Изключително важно е ние, жените, да получаваме нужната подкрепа, за да се развиваме. Изключително ценна е всяка помощ, която се оказва на компаниите, оглавявани от жени.

Адитал Ела, дизайнер устойчиво развитие 

7. Трябва да имаш собствена дефиниция на успеха

Трудно ми е да мисля за себе си като „успяла жена в работата си“. Всъщност точно заради това мисля, че сега мога да кажа какво ми се иска да знаех в началото: Ти сам определяш собствения си успех. Няма постижения, които ще те удовлетворят и ще те накарат да повярваш, че си постигнал целите си.

Винаги жадувам за още и още, защото съзнанието ми работи така. Трябва да се научиш да оценяваш като успех това, което си постигнал досега, дори и да имаш вътрешния импулс да направиш нещата още по-добре и да свършиш още повече неща. Мярката за твоя собствен успех си единствено ти. Тя не се състои в признанието, което може да получиш, в позицията, която заемаш, или в това колко пари изкарваш.  

Федерика Бианко, астрофизик

8. Успехите идват и си отиват, и това е съвсем нормално

Мечтая си да знаех, че успехът не е крайна цел, а по-скоро етап от развитието или усещане. В един момент си успешен, след това не си. И отново в този ред.

Успехът не е константа и няма нищо срамно в това да се провалиш, а след това пак да е изкачиш по стълбичката. Всъщност това е естественото развитие на нещата. Кариерата ми претърпя много промени, но това, което оказа най-голямо влияние върху вижданията ми, е колко съществена роля имат разбирането и осъзнаването на заобикалящата среда върху начина, по който я възприемам.

Еман Мохамед, фото-журналист  

9. Не само големите скокове са от значение 

Иска ми се да знаех колко важни са малките стъпки в постигането на големите промени. Всяка амбициозна цел може да се разчлени на малки действия, и понякога е необходимо да направиш първата крачка, за да разбереше кое е следващото действие, което трябва да предприемеш. 

Понякога дори се налага да направиш крачка назад – например да започнеш по-ниско платена работа, чрез която ще можеш да развиеш професионални умения и така да откриеш повече възможности.

Олга Юркова, журналист и редактор  

10. Мечтите се сбъдват, когато им дойде времето

Мечтите, породени от желанието да правиш добри дела, „пробиват“ като посято в почвата семе, което намира пролука към светлината, за да порасне. Няма краен срок за изпълнението на мечтите ви. Те се осъществяват тогава, когато им дойде времето, така че дотогава се отпуснете и се фокусирайте върху основната дейност. Нищо повече.

Също така имайте предвид, че в началото няма да виждате всички възможности, които работата ви предлага. Има толкова много неща, които ще се разкрият пред погледа ви занапред. Не се ограничавайте, поставяйки си конкретни цели. Наслаждавайте се на процеса на откриването.

Анита Дорон, филмов продуцент

11. Винаги можеш да започнеш ново пътешествие

Започнах да работя във филмовата индустрия късно. Бях на 26 години. Децата от развитите страни, които са в началното училище, гимназията или университета, вече имат умения в тази сфера, каквито аз (родом от Китай) нямах на тази възраст. На 26 години нямах представа как да използвам камерата, а едно 6-годишно или 16-годишно дете имаше много повече технически познания от мен. За известно време дори не бях сигурна дали е възможно това да се превърне в моя професия. Мечтая си да знаех от началото, че това е възможно.

Ако има хора като мен, които се притесняват дали могат да започнат кариера, подобна на моята, бих им казала, че никога не е късно за ново начало. Надявам се никога да не забравя това. Ако някой ден не желая повече да се занимавам с това и искам да прекъсна тази дейност, да имам куража да започна нещо ново от нулата, независимо дали съм на 50 или 60 години – да започна ново пътешествие, в случай че нещо друго ми грабне интереса.      

Нанфу Уанг, режисьор на документални филми

 

Превод: Милена Младенова

Източник: Ideas.ted.com