Какво ни кара да обуем маратонките или защо си струва да започнеш нещо ново
6:30 – Събуждаш се, изпълнен с очакване за новия ден, за всички готини хора и вдъхновяващи идеи, до които ще се докоснеш. Прекарваш няколко минути в сутрешна гимнастика, а след това се наслаждаваш на чаша топъл чай. Подсвиркваш с уста, докато се обличаш. На път за работа слушаш любимото парче в колата. Вярно, има задръстване – чудесна възможност да си пуснеш онзи подкаст за работата в екип, на който попадна миналата седмица.
8:10 – Странно как въпреки задръстването пристигаш в офиса почти навреме за сутрешното кафе с колегите. Обсъждате задачите за деня и се захващаш да отмяташ една по една своите.
12:15 – За обяд решаваш да се присъединиш към колегите, които те водят в още непознато за теб заведение. Допада ти новата обстановка, със сигурност ще дойдеш тук с приятелката/приятеля си.
16:30 – Достатъчно работа за днес, казваш си. Събираш колегите за една джага и с удоволствие слушаш техните забавни казуси от деня.
Прилича ли това на твоето ежедневие? Не? За да те успокоя, не прилича много и на моето. Нямам кола, не пия кафе, дори не свършвам работа в 16:30. Това обаче не ми пречи да се старая да си създам необикновено ежедневие. Не ми пречи да гледам с оптимизъм на живота.
Готов ли си да обуеш маратонките?
Да обуеш маратонките е моята метафора (понеже се старая да тичам) за първата стъпка, за започването, за най-трудното. Може да искаш нещо голямо: да смениш работата, да развиеш бизнес, да направиш средата, в която живееш, по-добра… Може и да е нещо по-малко: да започнеш да спортуваш, да засадиш дърво, да се храниш здравословно.
Харесва ми определението за мотивация на Иво Димитров, маркетинг консултант и автор (виж неговата статия за мотивацията). Според него това е „умението да започваш нещо и още по-важното да продължаваш“. Важно е да осъзнаваме какво ни мотивира да започнем нещо. Често това е желанието да успеем в живота, да избягаме от сивотата на ежедневието, да изявим талантите си, да срещнем нови хора. Все позитивни неща, нали?
Едновременно с това си струва да помислим и кое ни спира. Най-често това е страхът. Както казва известният инвеститор и автор Тим Ферис, когато осъзнаем и визуализираме страховете, които ни спират да направим нещо, можем да ги преодолеем и да постигнем това, което искаме (виж неговия Ted Talk).
Как виждаш чашата – наполовина пълна или наполовина празна?
За мен съществува връзка между мотивацията и оптимизма. Според Иво Димитров, важно е вътрешното състояние, нашата вътрешна настройка. Ако гледам позитивно на живота и смятам всеки ден за приключение, то ежедневието ми ще бъде цветно. Първата и най-важна стъпка е да си създам правилната нагласа.
18:30 – Приятна вечеря с половинката. Не в новото заведение от днес, то ще почака. Седите в малката кухня в гарсониерата на седмия етаж в квартал, който планираш да смениш в близко бъдеще. За теб това не е важно, защото всичко, за което мечтаеш, седи пред теб и с най-топлата усмивка ти сипва втора порция руло „Стефани“ с гъбен сос.
21:30 – Беше чудесен ден, си казваш. Отгръщаш книгата на последната прочетена снощи страница. В нея се говори за човек, започнал от нулата и построил живота си, така, както иска. Решаваш, че ти ще бъдеш този човек.